Кубра̀т (или Кроват, Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, на гръцки: Χουβρατις, Κροβατον, Κουβρατος) е владетел от рода Дуло, вожд на

 

 

Кубра̀т (или Кроват, Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, на гръцки: Χουβρατις, Κροβατον, Κουβρατος) е държател от рода Дуло, водач на племето уногондури,обединил прабългарите северно от Кавказ и Черно море и основал всесилен родов съюз, наречен Стара Велика България, известна също като Оногурия.

Съществуват разнообразни догатки за произхода на името на този ранен прабългарски държател. Според едно от тях името му произлиза от тюркския глагол qobrat/quvrat, който значи „ групирам, сплотявам “.

 Според друго то е обвързвано с тюркската дума за вълк qurt.

В Именника на българските ханове името е предадено като Коуртъ.

На британски то може да бъде срещнато изписано като Kubrat, само че и като Kovrat и Houvrat.

На гръцки се изписва най-често като Κροβάτον, Χουβράτης, само че също и Κοβρᾶτος

Главни извори за Стара Велика България и за Кубрат са ромейските хроники на Теофан Изповедники на патриарх Никифор,които черпят информация от по-стари източници.

Не е известна точната година на раждане на Кубрат, само че се допуска че е роден към 605 и умрял 665 година

Т. нар. „ Именник на българските ханове “ сочи, че Кубрат е управлявал 60 години, само че това може да е била и продължителността на живота му. Независимо от някои отзиви, че е умрял през 642 година, в последно време откривателите утвърждават мнението си, че Кубрат е умрял сред 663 – 668 г.Това мнение е застъпено и в Голямата българска енциклопедия. Някои български учени, измежду които и Божидар Димитров, настояват че той създава Велика България през 632 г.

Според хрониките на Теофан Изповедник и на Никифор I Константинополски Кубрат умира „ през годините на Константин, който управлявал на Запад “. Предполага се, че става дума за император Констант II, управлявал между 641 и 668 г.и който прекарва последните години от ръководството си в Италия. Находките от Мала Перешчепина, свързвани със гибелта на Кубрат, дават съображение тя да се датира към 650 година

Първата му поява на историческата сцена, засвидетелствана от изворите, е като лидер на част от съюзните на Византия тюркутски войски (по-скоро прабългаро-хазарски като състав), които подкрепили император Ираклий през 621 г. в битката му с персите.

Кубрат произлиза от племето на уногондурите, които по това време са под властта на Аварския хаганат и обитават земите сред реките Дон и Днестър. Според някои историци неговата майка е от прабългарския род Ерми, защото от този жанр е вуйчо му Органа, който е и негов регент, до момента в който Кубрат е във Византия, а по бащина линия Кубрат произлиза от рода Дуло.

През 604 г. могъщият Тюркски хаганат се разпада на две елементи – източна и западна. Земите на прабългарите (на север и изток от Черно море) остават в Западнотюркския хаганат, ръководен от хагани от тюркския род Ашина.

През 628 г. уногундурите и утигурите (две от трите основни прабългарски племена, дружно с кутригурите), предвождани от Моходу Хеу (според някои Органа), въстават против хагана и Моходу Хеу се възкачва на каганския трон под името Сибир/Шибир хан, прочут също и като Тукъй хан, означаващо на прабългарски език, че е роден или поел ръководството в годината на коня.

През същата 628 година отпред на прабългарите в западните краища на хаганата е подложен (или се издига) Кубрат.

Тази война приключва през 632 г. със гибелта на Шибир хан. Впоследствие Кубрат отделя прабългарските земи от хаганата, поставяйки началото на Стара Велика България. Скоро след освобождението от владичеството на хаганата Кубрат отхвърля и зависимостта си от аварския хаган.

Така Велика България доближава своя разцвет – сполучливо се опълчва на западните тюрки, напиращи от изток, и на Аварския хаганат, ситуиран и властващ на запад от Велика България.

Втората война на Кубрат е срещу Арабския халифат. През годините на ръководство на третия халиф – Осман ибн Афан, през 648 г. една арабска армия (ок. 20 хиляди души) пресича прохода Дербент в източната част на Голям Кавказ и нахлува в земите на барсилите, които по това време са част от Велика България. Арабската армия е разрушена, а останалата част от арабите бягат на юг от Кавказ. С изключение на тези войни, освен това водени отвън границите на страната, във външнополитически аспект първата половина на ръководството на Кубрат е спокойна. На юг са поддържани близки връзки с Византия на Ираклий (двете страни подписват съюзнически контракт през 634 г. – по едно и също време израз на поддръжката на Византия за новата страна, а от българска страна – отвод от нашествия), а и по-късно, без обаче те да прераснат в по-ангажиращо обвързване на Велика България с Византия. На запад и север ситуацията е умерено, на изток хазарите, подчинени на Западнотюркския хаганат, биват въвлечени интензивно в междуособните битки и не съставляват опасност. Византийският император му дава купата „ патриций “ (почетна висока купа за благородник)

В по този начин развилата се обстановка стартират да назряват към момента далечни проблеми през втората половина на 40-те години. Това е времето на огромното нахлуване на китайската държава Тан в Средна Азия. През 647 г. пада Самарканд, през 651 г. рухва и Западнотюркският хаганат, през 653 г. е завладяна и Бухара. Последица от това са бягството на върхушката на западните тюрки и остатъците от техните армии (ок. 40 хиляди души) в земите на хазарите, сред реките Емба и Волга, и оттатък Волга, в териториите на съвременни Калмикия, Астрахан и Северен Дагестан. На тези земи през 650 година е основан Хазарският каганат, отпред на който застават тюркските хагани от рода Ашина.

Кубрат, съгласно множеството отзиви, умира ок. 665 г. Управлението на страната наследява най-големият му син Баян, именуван още Батбаян или Безмер (в Именника на българските ханове).

Според Теофан Изповедник преди гибелта си Кубрат поучава петимата си синове Батбаян, Котраг, Аспарух и двама неназовани да не се разделят, с цел да се пазят по-успешно от другите нации, само че те не съумяват да спазят заръката му.

През 668 г. от изток в България нахлуват армиите на Хазарския хаганат и за по-малко от година разгромяват българската страна, като превземат главната част от територията ѝ. Племената кутригури и част от уногундурите, отпред с Аспарух се задържат на Днепър, а утигурите и друга част от уногундурите, отпред с Котраг, се отдръпват на север по река Дон и се заселват при сливането на реките Волга и Кама. Няма подозрение, че покоряването и на тези две елементи от прабългарите е било по силите на Хазарския хаганат и би било въпрос на време, в случай че по същото време от юг през Кавказ не се усилват арабските нападения, което отклонява главната част от хазарските сили в тази посока и въобще ангажира по-голямата част от силата на Хазарския хаганат през идващите 90 години, което може би избавя Централна Европа от ново навлизане, сходно на аварското 100 години преди този момент.

През 1912 г. в пясъчните дюни на река Ворскла в местността „ Карнаухова балка “ ( 49°23`40 " N 34°33`7 " E) край село Мала Перешчепина, на 13 км южно от град Полтава в днешна Украйна, е намерено от две овчарчета богатство, датирано от разнообразни откриватели към средата на VII век до началото на VIII век. То е извънредно богато и се състои от повече от 800 главно златни (25 кг) и сребърни (50 кг) предмети. Голяма част от находките, съдържащи шедьоври на византийското и персийското ювелирни изкуства, се съхраняват в Ермитажа. През 1984 г. Йоахим Вернер разчита монограмите на два от пръстените като „ Ккубрату “ и „ Кубрату Патрикиу “, с което свързва археологичния обект с Велика България. Съществува и догадка, че то е обвързвано със гибелта на Кубрат или даже е мястото на неговото заравяне.

Документални филми

„ Заповіт Кубрата “ „ Завет Кубрата “, документалният филм, Украйна.

Оценка и роля в историята

Кубрат несъмнено е от най-значимите персони в българската история, най-много с събитието, че сплотява прабългарите и първи дава подтик на бъдещата трайна българска държавност, изразила се след това в съществуването на Дунавска и Волжка България. Това обединяване е нетрайно и се разпада незабавно след гибелта му, само че това е резултат не толкоз на някакви недостатъци на самия Кубрат, колкото на спецификата на публичните връзки на прабългарите тогава, които като множеството конни нации били по-силно свързани с родовото и племенно начало, в сравнение с с единна страна.

Исторически извори за личността на Кубрат

Летопис на Йоан Никиуски, свещеник на Никиу в Египет. Според историка Шамил Мингазов обаче тя не се отнася до Кубрат.

„ И когато жителите на Византион чули за тези вести, те рекли: „ Това дело е обвързвано с Кубрат, лидер на хуните, племенникът на Органа, който бе покръстен в града Константинопол и получи християнско причестяване в своето детство, и израсна в царския замък. “ И сред него и по-възрастния Ираклий огромни любов и мир властвали, а след Ираклиевата гибел той посочил своята любов и към синовете му и брачната половинка му Мартина заради любезността, оказана му от Ираклий. И откакто бил покръстен в животворното кръщение, той надвил над всички варвари и езичници посредством силата на светото кръщение. И говорейки за него, мълви се, че той подкрепял ползите на Ираклиевите деца и противопоставил се на Константин.